Зад завесата на сметищата: Има смисъл да се рециклира

2 862 000 тона са общо образуваните битови отпадъци за 2018 година в страната, от тях 215 хил. са предадени за рециклиране показват данни на Националния статистически институт.

Няма държава, град, бизнес, дори човек, който да живее 100% екологично с нулев отпадък. По-важното е как оползотворяваме вече използваните и ненужни материали. Стремежът към генерирането на минимално количество отпадъци е неглижиран и не е приоритет на милиони потребители.

Затлачването на общата картинка се допълва от масовата инатлива мисъл, че „то боклукът отива на едно и също място и няма смисъл да хвърляме разделно“. Чрез редица статии заедно ще погледнем зад бетонните стени на сметищата, за да разберем истината за рециклирането в България. Започваме с един от добрите примери в Пловдив.

В държавата има над 50 компании, които събират разделно отпадъци от опаковки и ги превръщат в ресурс за ново производство. В този материал се обърнахме към екип на ЕКОПАК, за да проследим живота, смъртта и прераждането на един боклук. Дружеството доставя материали на рециклиращи заводи, но и изнася в Европейския съюз, като се грижи за 83 общини у нас, сред които и два района в Пловдив – Тракия и Централен. Борислав Йорданов и Ива Стефанова от Екопак ни показаха процеса по събиране на отпадъците от цветните контейнери до плавния път на превръщането им в отново използваем материал.

Една от фирмите, с които работи дружеството е частната Папир Бг, занимаваща се 20 години със събиране, сортиране, балиране, транспорт и продажби на всички видове отпадъци от опаковки. За 2020 година само в тяхната база са постъпили 11 475 тона хартия, 1152 тона пластмаса, 376 тона метал и 160 тона стъклен амбалаж.

„Времето, в което отпадъците бяха просто „боклук“ отмина. От отпадъците ние правим ресурс и това е полезно и за икономиката, и за обществото, и за природата. В разделното сметосъбиране има много здрав смисъл, не само като икономическа, но и като чисто човешка логика. Ние разделяме отпадъците, за да могат да бъдат рециклирани и използвани отново. Това е принципът на кръговата икономика.”, казва Ива.

Много е простичко действието, което се изисква от нас, за да отиде боклукът там, където следва. Пие ни се вода, купуваме си, изпиваме я и хвърляме пластмасовото шише в контейнера за пластмаса.

След това идва тежката хамалогия за фирмите специализирани в грижата за отпадъците. Те са важен фактор от една страна, за да се контролира зариването на планетата с нашия безхаберен излишък, а от друга страна са го превърнали в бизнес, от който печелят пари. Това е достатъчна гаранция, за да се убедим, че очевидно боклукът се рециклира.

Дори има закони, които ни задължават да бъдем отговорни по темата като санкциите са за кметове, частни фирми и граждани, за всеки, който ги наруши. В Закона за управление на отпадъците са упоменати ясно задълженията и отговорностите относно третирането на отпадъците, а глобите могат да достигнато до 200 000 лева.

Като малка извадка в Раздел II Административни нарушения и наказания е чл. 133 ал. 5, гласящ, че се полага глоба от 300 до 1000 лева на лице, което смесва неподходящ отпадък в контейнер предназначен за друг материал – например, да хвърлим стъкло при пластмаса. Ако изгаряме отпадъци, глобата е от 2000 до 5000 лева, а при хвърляне на опасен отпадък на нерегламентирано място глобата е 50 000 лева, при повторно нарушение тя се удвоява. Да се придържаме към правилния път.

Вече сме изпили бирата си от стъкло и сме я хвърлили в зеления кош. Какво следва?

Камионите тръгват по график, за да изпразнят контейнерите. Най-рядко минават през тези за стъкло, защото обемът им е по-плътен и по-бавно се пълнят, логично хартията и картонът първи преливат.

Понякога можем да срещнем ведрия Ончо, който закача куката на контейнера и следи всичко да е прецизно. Не само машините, но и човешкият фактор е важен в процеса. След като се изсипе съдържанието в камиона, има механизъм, който пресира боклука, за да може да се побере по-голямо количество.

Когато камионът направи нужната обиколка из града и запълни товара си, отива да го предаде на друга фирма, която ще го балира и препродаде.

Пътуваме към Брезовско шосе, за да стигнем в двора на Папир Бг. Първата стъпка е претеглянето на камиона с товара върху наземен кантар, след като се изсипе товарът, отново се тегли вече празният камион, за да се изчисли разликата.

Има определени места, където се изсипва донесеният боклук. Дворът е разграфен на широки участъци за съответния вид отпадък. Има секция за стъклото, пластмасата, хартията, метала и други. Срещуположно на пирамидите се държат и подредените балети.

Парадоксално звучи и на пръв поглед може да не изглежда така, но всичко е точно подредено, систематизирано и планът за работа е ясен и механичен в целия процес на екипа плюс машините.

Когато й дойде редът, една от огромните купчини влиза в халето до поточната линия. Там някой от хората с лопата преценя и подбира материалите, които в момента се обработват.

Те попадат в безспирно движещия се мини „ескалатор“ и отиват при дамите горе, които си говорят за всичко и сякаш времето минава леко. Но работата им не е толкова лесна, изисква се концентрация и внимание, защото пластмасите се разделят на повече от шест вида и е тяхна задача правилно да ги разпределят, за да улеснят балирането след това.

Точно под тях са клетките с разделението на пластмасата по цветове. Най-масово се използва прозрачната пластмаса, затова и пространството е най-широко. Тук влизат бутилките от олио, някои газирани напитки и разбира се минералната вода. Ето защо е добре да се измислят оптимални решения за офисите и дома, така че да можем да ползваме чешмяната вода в по-качествен вид с пречистващи системи. 97% от зелената и кафявата пластмаса е бира.

По същата схема се сортират хартиените и картонените отпадъци в друга част на халетата. Отново има една поточна линия, върху която се изсипва суровината. Там се делят по друг тертип. Хартията се преглежда на първокачествена и второкачествена.

От първа ръка са тези материали, идващи основно от книжарници и предприятия, които листи са снежно бели. Те се продават и на по-висока цена. Както посочихме по-рано, само в базата на Папир Бг, само за 2020 година са влезли 11 475 тона хартия.

Любопитно е и мястото заделено за унищожаването на важни документи. Тук предимно идват папки с информация от съдилищата, за тях се използва специална машина, която ги унищожава на микро парченца, за да може до никого да не достигат текстовете в тях.

Интересно е как отиваш в Меката на отпадъците, кули високи пет, десет метра над теб, но миризмата не е силна и отблъскваща. Предпоследна стъпка, след като се сортират е да се балират с голяма машина. В предприятието има две такива за различните материали.

Една от смислените причини на посещението ни в базата, освен нужното любопитство, е да видим как след рециклирането на продукта той може да се превърне отново в нещо, което да влезе в употреба, а не да бъде захвърлено в океана. Не че рано или късно няма да стигне до там. В случая намерихме торбичка за многократна употреба от използвана пластмаса. В днешно време съществуват магазини, колекции, цели брандове, създадени въз основа на преизползвани материали обозначени с конкретен знак, за да ги разпознаем.

Борислав Йорданов разказва, че най-голямото предизвикателство е да се убедят гражданите, че има смисъл да изхвърлят използваните опаковки в цветните контейнери. „Разделното сметосъбиране е наш дълг към следващите поколения, но освен това е икономическа дейност, която изисква хора, гориво, техника, време. Това са сериозни разходи, чиито смисъл е отпадъка да се превърне в ресурс и да влезе отново в икономиката, вместо да свърши живота си в природата“, аргументира се той.

Разделното хвърляне на отпадъци е важно не заради природата, тя ще ни разкаже играта рано или късно. Не за да помагаме на бизнеса, в което няма нищо лошо, напротив. А заради самите нас, за да онагледим едно полезно човешко действие, следствие на разрушителното ни поведение, особено последните години. По този начин да се задвижи инерция на други добродетели и с тази микро крачка, видиш ли, един ден може да има световен мир.